Безкрайност

Безкрайността е мяра за нещата
в света, сред който бродим от рождение –
без край са нищото на име Вятър,
Пространството, раздиплено край мене,
безкрайни са Звукът и Битието,
и Вечността, сестра на Времената,
бездънна синя пропаст е Небето,
бездънна глуха пропаст – Тишината.

Морето е изменчива безбрежност,
безкрайност сред безкрайността на дните,
безкрайна ярост и безкрайна нежност
в безкрайната пустиня на вълните;
и едновременно покой извечен
в безкрайността на водната вселена –
безкраен вечен свят, горчив и течен,
солен безкрай от бунт и примирение.

И, скитници в безкрая, ние крачим
от никъде към хоризонт далечен,
и вечен дъжд над стъпките ни плаче,
и този път в безкрайността е вечен.
И няма край, смъртта е пак начало,
а вечността е времева безкрайност
и “тленност” е присъда върху тялото,
а “дух” е вечност, съчетана с тайна.

И, вечни като всичко на земята,
пристъпваме след сенките на дните –
от малката безкрайност на нещата,
в голямата безкрайност на душите...