Кажи ми защо ли пак така си замълча,
какво те смръщи или преболя те рана.
Епос може би на ежедневието вкъщи
доскуча и си друг- не си като в зарана.
В среднощен вик на локомотива и писък
на сова се дочу, разкахъри се пак котка.
Пиянски крясък- някой й викна да мълчи,
минувач една изтряска,пак стана кротка.
Надпяват се щурци по откраднатите ноти
танцуват балерини- среднощните светулки.
За любовта си днес почти изгубена нацяло
мигове несбъдия по мене бягат и се лутат.
Не се сърди- поглед смръщен не отправяй
и без октави във гласа ти тоя ден ще мина.
Кънти до болка неугледна празната ни стая.
Всеки миг завинаги е болестно пропуснат.
Защо замълча
© Copyright: Йорданка Радева, 2013
Свидетельство о публикации №113080904006
Свидетельство о публикации №113080904006
Рецензии