Наръч лунни лъчи – и, събудена, лумва жаравата,
вие пламъци златни и лунното злато разтапя,
и потича потокът златист, и брега позлатява,
и се спуска към спящия Дунав, в подмолите капе;
и опарена, трепва реката, от дрямката сепната,
плисва тиха вълна по брега, позлатена и бляскава,
духва дунавски вятър – в просъница дума пошепната,
или тиха въздишка, по лятному топла и ласкава.
А чекръкът преде лунна слама на злато
и златото
като прежда оплита нощта и в душата светлее;
в два товара от лунния блясък окъпано, лятото
сяда с мене край лунния огън и тихо се смее.
И е пълно сърцето – на него му трябва тъй малко:
стиска слама небесна от златната Кумова плява,
шепа дунавско злато и тихият смях на русалка
или наръч от лунни лъчи – за да лумне жаравата...
Лунен огън
© Copyright: Валентин Чернев, 2013
Свидетельство о публикации №113080901865
Свидетельство о публикации №113080901865
Рецензии