Любомир Левчев Без слёз

Любомир Левчев
БЕЗ СЪЛЗИ http://stihi.ru/2013/01/05/30

Колко е лесно да бъдеш влюбен
на двадесет години.
И колко е лесно
да бъдеш разлюбен…

Прегръщах ветрища.
Целувах дъждове.
Търкалях се в ливадите от влажна нежност.
А когато ме блъсваха
в бездънното „сбогом”,
мислех си, че умирам.

Но ме спасяваха онези мрежи
от млади слънчеви лъчи.
Подскачах върху тях
тъй, както
децата скачат по пружинени легла.
И смееше се моето лице,
студено от изсъхнали сълзи.
Момичета
като магии
се виеха около мен.
И свободата съм я чувствал най-добре
след болка от раздяла.

А колко е страшно да бъдеш влюбен
на четиридесет години.
И колко е страшно
да бъдеш разлюбен.

Без „сбогом”.
Без магии.
Без сълзи.
Раздялата не носи свобода.
И мисля си, че не умирам.

 перевод с болгарского

Без слёз

В двадцать лет любовью ты живёшь.
Быть разлюбленным совсем не страшно.
Ветру радуясь, целуя дождь,
Отдаёшься чуду нежной страсти.

И когда бездушное "Прощай!"
Прозвучало от твоей любимой,
Падал в бездну. Боль не укрощал.
Умирал... Но в миражах незримых

Видел сеть из солнечных лучей,
Что потом не раз ещё спасала.
И улыбка на твоём лице
След от слёз успешно прикрывала.

Лишь свободу чувствовал острей,
Испытав разлуки злые раны,
И девчонок привлекал к тебе
Аромат волшебный - запах тайны.

Страшно быть влюблённым в сорок лет.
Без взаимности любить так страшно!
Без "Прощай!", без слёз и без чудес...
Ты свободен. Но не умираешь.