Залезът крачи през черната угар на мрака,
трие с ръкав на небето синилото гъсто,
два тебеширени облака метнал през лакът,
роши перчема на ореха с палави пръсти.
Залезът слиза по старите тъмни могили,
яхнал вечерния вятър, препуска надолу,
конят му мачка тревите в полето и цвили,
грива оплел на тополите в клоните голи.
Идва нощта, но е още зад прага далече,
мракът е рехав, седефено-сребърен свети,
бледи звезди от току що родената вечер
лягат в перчема на старите тъмни дървета.
Здрачът гъстее, все тъй безметежно-безмълвен,
сенките лазят полека на бряста по ствола,
тъмни треви от сгъстения сумрак покълват,
плуват в небето над мен върхове на тополи.
Вече е нощ и луната фенера си пали
– бледа луна, кехлибарена брошка в небето –
странно, съвсем по човешки, се смеят чакалите,
златната лунна пътека сред Дунава свети.
Ветренски залез
© Copyright: Валентин Чернев, 2013
Свидетельство о публикации №113080301909
Свидетельство о публикации №113080301909
Рецензии