Коментар към притчата за блудния син
На брат ми, американеца
Тази глупава притча
– за блудния син –
ми омръзна.
Щом животът с коляно ни мачка,
щом дишаме трудно,
щом виелици спират дъха ни,
щом в преспите зъзнем,
вдигат котва най-хитрите,
тутакси ставайки блудни.
Те са там –
в екзотични пристанища, в лъскави гари,
те летят по широкия свят
– гурбетчии далечни,
а ги чака с тревога в зеницате
малка България –
тази майчина скръб
по несретния скитник е вечна.
Те си идат за ден и за месец
и бързат отново
да осъмнат под чужди слънца,
сред названия чужди.
Те са блудните,
техният ден е реалност сурова,
но сме ние,
които живеем оскъдно и в нужда.
И какво че се връщат накрая?
Егати заслугата!
Тях ги чакат с прегръдки,
но вече да кажа ще дръзна:
Стига блудни, Българийо!
Дай обичта си на другите!
Тази глупава притча
– в за блудния син –
ни омръзна!
© Copyright: Валентин Чернев, 2013
Свидетельство о публикации №113080201890
Свидетельство о публикации №113080201890
Рецензии