Отпътуване
по нещичко от мене си отива.
И тръгвам аз на север, то – на юг,
печал и мъка ме опиват.
Така е мрачно вън и вътре в мене,
във гърлото ми нещо ме души...
Отива си животът – да върви
където ще или къде намери,
че в земен ад сърцето ми гори,
боли душата, стене и трепери...
А тракат колелетата на влака,
отнасят ме... и аз не знам къде...
О,миг, поспри, постой, почакай!...
Защо живея и защо живях!?
Дали все някога си ще узная...
Свидетельство о публикации №113072907204
Дани Ди 30.07.2013 11:06 Заявить о нарушении