Между жени
да лъжа себе си и вас не смея.
Но все по-често мисля за смъртта
опитвам да си я представя нея.
Традицията наша я облича
със черни дрехи, образ на тъга.
На мен обаче черно ми прилича.
Жена съм аз, а всъщност е жена и тя.
Възможно ли е да се договорим?
Да се споразумеем? Да я надхитря?
Да седнем на кафенце, да поспорим...
Все пак жена нали е тя!
Дали и нея са присъщи
капризи женски, женските неща?
На Бог и Дявол тя дали се мръщи
тъй както на мъжа една жена?
Дали не би могло да се окаже,
че и тя не знае защо е дошла?
Суетна ли е? Ще ли ми разкаже
за божии и дяволски неща?
...
И не че ме е страх от нея.
Не че лично съм я срещала и знам.
Не съм я виждала и не копнея,
не бързам богу дух да си предам.
Свидетельство о публикации №113072907161
Дани Ди 29.07.2013 18:28 Заявить о нарушении