Със метличка и лопатка
смитам първата площадка
на стълбището тъй голямо.
Ох, кога ще свърша, мамо!
Във България се учих,
ала нищо не сполучих.
Във чужбина отид;х,
за да стана аз бял роб.
Дипломата ми за висше -
ти прости ми, Боже, свише -
ще направя на хартия,
дупето си да отрия.
Че във моята родина
нямах никакъв поминък.
И липсваха ми трите „П”-ъ,
бизнес за да завъртя.
А във пустата чужбина
съгласих се да замина,
че обещаваха евр;
за добро или за зло.
И тъй дълго без да мисля
хванах и обърнах листа,
щом в родината за мен
няма ни хляб, ни бял ден.
Автосаркастично
© Copyright: Дани Ди, 2013
Свидетельство о публикации №113072803614
Свидетельство о публикации №113072803614
Рецензии
Веднъж, преди много години, в ония трудни времена около въвеждането на валутния борд в България,мърморех на сина ми- седмокласник тогава, че трябва да се учи. А той ми каза:” Ти, като си учила толкоз години, какво си направила. Станала си една проста даскалица, която няма пари за едни гуменки.” Тогава много ме развесели с неговата „проста даскалица” и до ден днешен се смеем с това. Е, сега му дойде времето за автосарказъм.
Приети са всички конструктивни коментари. Критика приемам само то хора, на които никога, нито за миг, нито дори тайничко не са им минавали през ум подобни мисли.
Дани Ди 28.07.2013 12:24 • Заявить о нарушении
Приети са всички конструктивни коментари. Критика приемам само то хора, на които никога, нито за миг, нито дори тайничко не са им минавали през ум подобни мисли.
Дани Ди 28.07.2013 12:24 • Заявить о нарушении