Колегиален шарж

Във тая фабрика са всички до един ахмаци
и няма тука съвестен човек.
О, Господи, на тенджерите туряш похлупаци–
до сляп е глух, до шантав е зевзек!

Едно говориш – друго те разбират;
един над други всеки тук е шеф.
Едни се шляят, други се припират
и всеки всекиму е братовчед!

Нареждат им едно, те вършат друго
и често гледат как „да се спасят”;
за закъсненията, гледай чудо,
в „Дирекция” локуми ще ядат!

Директорската заповед се спазва
безупречно и без проблем –
от тоз на онзи тя се преприказва
и в крайна сметка ти си ощетен.

Механикът е сякаш чорбаджия –
„хаджи” му казват някъде по нас.
Със шефа сърбат от една чиния,
а празната лъжица е за нас.

Работниците само пък си знаят:
„Парите малко! Дайте ни пари!”
А работата карат я не карат,
белот играят чак до призори.

Поляка скоростни кутии прави
и части взема той на произвол,
а щом на халето ревизия направиш
там части дефицит ще има бол.

Безупречна е в склада нашта Дарка,
за нея нищо ти не ще речеш.
Във фактурите й даже и петарка,
грешчица не мож' да отчетеш.

Във счетоводството, не ще и дума,
си гледат работата най-добре–
ако едната с телефона се раздума,
другата– кафето поднесе.

А някои си имат протежета
и ги лансират както и да е.
Останалите – слагайте въжета
и „Отче наш” кажете и сие.

И, за да станеш член на колектива,
радушно за да бъдеш тук приет,
дори да видиш – всичко ти прикривай
и някога ще станеш „свой човек”.

А казал беше някой израз хубав
и той се потвърждава пак и пак:
добре е, ако знаеш, че си глупав,
вместо да си прост глупак!