Любовно признание

Обичах те!
Това не беше
жажда,
породена
от някакво
физическо
привличане.
Това бе обич!
Обич,
надарена
с изящество
и себеотричане.
Ти бе Ромео,
аз бях Жулиета.
Бих станала Медея
да беше мойта обич взета!
Обичам те!
Не съм нещастна,
но не съм щастлива!
Любовта е неподвластна
на двамата любими.
Ще те обичам вечно!
И това ми стига.
Ще пазя най-сърдечно
чувството велико.
Не трябва тъй!
Богат си ти.
Богат духовно
И душевно чист.
Какво съм аз –
обичам безнадеждно
и вярвам в идващия миг.
Не те аз заслужавам
и мойта обич е излишна теб!
Бъди щастлив!
Аз заслужавам
да ме забравиш занапред!


Рецензии