Студено, мрачно, пусто, сиво,
бездънна нощ в полето диво,
а някъде в безкрая – аз.
Шептя без думи и крещя без глас.
Мъртвешки бледа пълната луна,
изцъклена и едноока,
зове ме сякаш: ”Тук ела
тръгни без път и без посока.
Сама сред хорската тълпа си ти
и аз сама съм сред звездите.
Ще слеем общо двете самоти
и може би ще сме честити”
А колкото студено да е там,
душата ми от мраз тук леденее,
от моя студ на нея ще предам
тогава, сигурно, аз ще се сгрея!
Самота - студено, мрачно, пусто, сиво
© Copyright: Дани Ди, 2013
Свидетельство о публикации №113072803138
Свидетельство о публикации №113072803138
Рецензии
Звучи жестоко, свирепо, кара те да настръхнеш, но е изразително, образно. Какво да се прави, на самотата не й трябва вдъхновение.
Дани Ди 28.07.2013 11:26 • Заявить о нарушении
Дани Ди 28.07.2013 11:26 • Заявить о нарушении