Как бавно времето се ниже
и точат се минутите едва.
Дълбока нощ е. Лиже
лунен лъч прозореца едва.
Така безпътно е, така е пусто
и някъде се чува силен вой.
Тъга и болка – тъй познато чувство.
Сърцето плаче – никакъв покой.
Със спомените си сега жонглирам,
над миналото по въже вървя.
И с болка в бъдещето си се взирам,
но няма мост, не мога да летя...
Лунен лъч, пътеко моя плаха,
къде отиваш, накъде вървиш?
Душата ми е бездната на мрака,
а лунен лъч са моите мечти.
Самота - Как бавно времето се ниже
© Copyright: Дани Ди, 2013
Свидетельство о публикации №113072803085
Свидетельство о публикации №113072803085
Рецензии
Ако безизходицата и отчаянието могат да бъдат вдъхновителки, то ТЕ са ми най- добрите приятели. А, ако имаш такива приятели, за какво ти е да имаш врагове!
Дани Ди 28.07.2013 11:23 • Заявить о нарушении
Дани Ди 28.07.2013 11:23 • Заявить о нарушении
На это произведение написаны 2 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.