Бляскавият бал у сатаната

„Много странна вечер,- мислеше си Маргарита.-
Очаквах всичко, само не това.
Електричество ли няма?” – Не, мила сеньорита,-
отвърна Коровиев,- кълна Ви се в това.

При първата пролетна пълна луна,
когато дванайстият час наближава,
народ тук пристига отвред по света
за бала, който Сатаната дава.

И, ако лъжа Ви, главата ми да отсече
палач един от множеството сбрано
във тази нощ за бала на стоте крале,
преди да целуне Вашето коляно.

Навярно знаете, кралице Маргарита,
Месир ерген и за този бал
от Вашата страна на помощ ще разчита
за домакинството таз вечер моят господар...

- В един апартамент- това е невъзможно-
да се побере това огромно помещение.
- Няма тук, царице, нищичко тревожно
за посветените във  пето измерение.

Дори не знаят някои за петото измерение,
но с измама разширяват до дяволски размери.
Елате, Маргарита, по- бързо. Без съмнение
ни чакат Сатаната и вещицата Хела.

Изведнъж се озоваха пред някаква врата.
По гърба й полазиха тръпки студени.
Почука, отвори се и в миг е озова
в стаичка с легло, с чаршафи големи.

До леглото бе дъбова маса с резба,
отгоре й свещник с гнезда за свещите
и форма на ноктести птичи крака-
това веднага се набива в очите.

Стоеше на масата и шахматна дъска
с изкусно направени фигурки пешки;
на бледната падаща от свещите светлина
кръстосваха пода сенки нечовешки.

Миризмата на сяра и стопена смола
обгръщаха с тайнствен воал сетивата.
Между писъстващите Маргарита позна
зеленооката Хела и Сатаната.

Прониза я с поглед и учтиво поде,
покани я таз вечер да домакинства.
Тя дълго не мисли и веднага прие
централната роля в тоз бал сатанински.

- И тъй, предварително Ви благодаря
и моля за смелост- нощта ще е трудна.
Не пийте от нищо, само чиста вода,
ще отмалеете, а Ви искам будна.

Време е!

Не виждаше нищо. Почти във мъгла
различи тя басейн, украсен с изумруди;
по червената течност с солен вкус разбра,
че къпят я с кръв, но не се тя учуди.

Таз кървава мантия друга смени-
гъста, прозрачна, възрозова, прясна.
На Маргарита сякаш свят се зави
от аромата на свежото розово масло.

След туй я поставиха в ложе кристално,
разтриха я с много зелени листа;
пантофки й сложиха с катарама метална,
а снагата й, сякаш че злато огря.

В светлина се стовари балът връз нея
и в същия миг и като звук, миризма;
от тропически лес и папагали край нея
във балната зала се тя озова.

Безлюдна, с искрящи огромни колони,
до тях голи негри със лента в косите,
неподвижно приветстваха те без поклони
царицата, придружена от своята свита.

Пред Маргарита изникна ниска стена
от бели лалета, с лампи безбройни;
отпред- бели гърди и черни рамена
на мъже с фракове и някакъв вой,

рев на цигулки, инструменти медни;
изведнъж сякаш тялото й с кръв се обля.
Диригентът се усмихна и с бузи бледни
с жест вдигна оркестъра на крака.

Приветствие тя му поднесе с усмивка,
на цигулките първи кимна с глава.
Щастлив, Йохан Щраус продължи без почивка,
а Коровиев прошепна:- Браво! Точно така!

Знаменитости само тук са събрани
и нека ме обесят в тропическата гора
на някоя от увисналите лиани,
ако има оркестър такъв по света.

В трите басейна на другата зала
шампанско се лееше вместо вода,
на естрадата играеше цяла плеада
известни джаз банди от вред по света.

Долетяха накрая във входната зала,
която Маргарита веднага позна,
но сега светлината я силно омая,
застана пред мраморна студена стена.

Шампанско зад нея струеше в колона,
пред нея стоеше възглавница една
и трима мъжа като Абадона.
На аметистова колона в ляво се опря.

Високо стоеше сега Маргарита,
в краката й стълба, застлана с килим;
далече напред, гдето поглед отлита
празен вестибюлът чака бел неудържим.

- Бал!

Десет секунди до дванайсет отброи
странен часовник - сякаш в сутерена-
изведнъж в огромната камина се строполи
полуизтлял скелет върху бесилка черна.

Оземи щом удари се, лик човешки прие;
в миг втурна се към тленните останки
на друг малък ковчег и ръката пое
на женичка невзрачна със стройна осанка.

- Измамник държавен, фалшификатор на пари,
господин Жак бе доста добър алхимик,
когато на краля любовницата затри
с отрова- така се прочу за велик.

Онемяла Маргарита с отворена уста
и с бледно лице надолу погледна.
Видя как през някаква странична врата
ковчег и бесилка във мрака изчезват.

Жената на Жак коленичи пред нея
да целуне коляното й с наведена глава,
а в камината подаде се следващият скелет,
обезглавен и с отсечена лява ръка.

- Граф Роберт- Коровиев обяснява й вещо.
Обърнете внимание, обратно е тука:
на кралица любовник, ах, колко е смешно
и отравя той свойта съпруга.

След малко набързо се разигра
сцена, престъпна, кървава, черна-
някой удари със нож във гърба
мъж с мантия, току-що напуснал ковчега.

И чу се един тъй сподавен вик,
подаде се от камината труп, почти разложен.
Маргарита замижа да припадне, но в миг
шишенце за смъркане под носа й се сложи.

Към Маргарита се приближаваше дама,
накуцваща, в странен дървен ботуш:
- Известната в Палермо госпожа Тофана
сред дамите, на които дотегне нечий съпруг.

Тофана продаваше стъкленички с вода
за последното „представление в семейния театър”.
Жената нагостява съпруга си така,
че утре е свободна като пролетния вятър.

С испанско ботушче на левия крак,
със кърпа зелена на врата й охлузен,
защото пазачите в тъмничния мрак
я удушиха заради отровените съпрузи.

Онази там млада, красива жена
бе подмамена в килера на едно кафене.
След девет месеца момче тя роди на света
и с кърпа удуши тя свойто дете.

И трийсет години тя вече подред
таз кърпа на шкафа си сутрин намира,
но мечтае от нея да се отърве.
- О, кралице, името ми е Фрида.

Гости прииждаха като стена
и сред облечените с фракове мъже
се изкачваха голите женски тела,
а балът в разгар сатанински тече.

Маркиза- отрови тя цяла род;-
два брата, сестри две, баща- за пари.
Минкина- изгори тя лицето с маша за коса
на слугинята. Рудолф- магьосник, алхимик.

И тоз алхимик е, но бе той обесен.
Ах, ето и нея- в Стразбур държа публичен дом.
А този хлапак от фантазията си понесен
любимата си продаде в публичен дом.

Отдолу течеше безкрайна река,
а изворът- камина продължава да бълва.
Така мина час и втори почн;,
а тялото й страшна умора изпълва.

Болка остра прониза дясната й ръка,
зъби стисна. Пълчищата гости не спират,
на колонката до нея тя се подпря.
От танци стените ритмично пулсират.

Ни Месалина, ни Цезар в тълпите безкрайни
интересуваха нейните сетива;
ни палачи, доносници, агенти тайни-
в едно тя лицата им вижда сега.

Херцози, крале, кавалери и сводници,
тъмничари, убийци, безумци, мошеници,
развратители на малолетни, бездомници,
обесени, отровителки, изменници.

Най- тежки страдания й причини
коляното дясно, което целуваха.
Със някаква гъба някой го разтри,
на невиждащи болката й се преструваха.

Маргарита към края на третия час
хвърли поглед отчаян надолу и трепна-
потокът от гости редее, тогаз
облекчена надежда в очите й светна.

- Гуляйджиите брокенски- последни са вечно.
Ах не, още един. Не, двама са! Да.
Двама нови се влачат безконечно...
Това бе!-  И стълбата веч опустя.

Умората своята дума изрече.
Тя рухна, изгубила свяст, сетива.
Но някой към залите в миг я повлече,
съвзе се веднага щом с кръв я слугата обля.

Оставаше й всички зали да обиколи
на бала на черните, пъклени сенки
преди да пропеят първи петли
и гостите да се превърнат в полусенки.

А балът се вихреше в пълен разгар
и двойки въртяха се като слепени.
Над тях във атлазено- пеперуден пожар
огньове блуждаещи се редуваха в смени.

В басейна огромен на другата зала
в шампанско се къпеха дами със смях.
Очи две пияни в тълпата съзряла,
молбата на Фрида прочете във тях.

Балната нощ с чудеса я омая.
Тя мислеше:”Сутрин е вече!”, кога
дванайсет удари в съседната стая
часовник старинен на птичи крака.

Полунощ е и в залата се появи
Сатаната с вид жалък, окаян и мръсен.
Прекъсна се балът, тишина възцари,
в средата на залата стоеше навъсен.

На поднос му представиха човешка глава,
отрязана с два зъба избити предни.
Сатаната щом името й назова,
очи тя отвори и го погледна.

- Главата Ви бе отрязана от жена
и аз във Вашия апартамент отседнах.
Това не ще отречете сега.-
Изрече дяволът и го погледна.-

Това е факт. А фактите са нещо упорито,
но следствието нас ни занимава.
С теорията си проповядвахте открито:
без глава тялото душа не притежава.

Остроумно и солидно ми звучи,
макар гостите ми да я опровергават.
А има и една, която пък твърди:
според вярата си всеки получава.

Затуй изчезваш ти в небитието.
В бокал главата ти ще претворя
и с радост пия аз за битието.
Да бъде превъплъщение сега!

Плътта по черепа се сви и почерня,
след туй разкапа се и се разпадна.
Очите се изгубиха и Марго видя
черепа във вид на чаша златна.

Във залата пристигна нов самотен гост,
доносник и шпионин бе известен.
От неговата кръв приготвен беше тост
и в черепа бокал поднесен.

- За ваше здраве пия, господа!-
той вдигна чашата и с устни я докосна.
Изведнъж преобрази се, подмладя
на Маргарита я подаде и се тросна:

- Пий! – Зави й се свят и се олюля.
Ясно чу в ухото й да се подмята:
- Питието е приготвено от лозя,
кръвта отдавна е попила в земята.

Без очи да отваря една глътка отпи,
вълн; сладка през цялото тяло премина,
в ушите силно започна да бучи;
петли кукуригат- дванайсет отмина.
 

***
Дъх гробовен, тление, мъртвило;
светлините угаснаха, всичко се сви.
Гостите- в скелети, сякаш нищо не е било;
преддверието на апартамента пак се появи.

 

ЕПИЛОГ:

Зарад НЕГО на вещица тя се превърна,
на Сатаната продаде и свойта душа.
И даже на обратно света да обърнеш
любов такава е само една!