АКО БЯХ ЖИВ

Ако Бог ме дареше с живот, забравяйки че съм от кал, 
бих помислил, което казвам, но какво мисля не бих издал.
Цената на нещата определил бих в чувства, не в пари.
Спал бих малко; сънувал бих мечтите си с отворени очи.

Продължавал бих, когато другите пристигат, за да спрат.
Буден бих стоял, когато другите си лягат, за да спят.
Внимателно бих слушал всяка дума, всяко слово бих ценил.
И пържени картофки ял бих, и чаша бира бих изпил.

Ако Бог ме дареше с живот, бих метнал воал на гърба.
Душата си разголил бих аз пред света, не само плътта.
Ако можех, Боже, омразата си бих написал върху лед
и търпеливо чакал бих да го огрее слънцето отвред.

Рисувал бих с мечта на Гог върху звездите стих от песен,
с лира бих омайвал нощното светило в свода небесен.
Със сълзите си розите в градини райски бих поливал,
за да усещам по бодлите капки кръв да се разливат.


Рецензии
Вдъхновено от прощалното писмо на Габриел Гарсия Маркес. НАДЯВАМ СЕ ДА СЪМ УСПЯЛА ДА ПРЕДАМ СЪЩНОСТТА!

Дани Ди   26.07.2013 17:48     Заявить о нарушении