Сергей Есенин - Я обманыват себя не стану
Марии Шандурковой
***
Себе си да заблуждавам няма,
мрачна мисъл на сърце тежи ми.
От какво прочут съм шарлатанин?
От какво прочут съм скандалджия?
Ни престъпник съм, гора ограбил,
ни в тъмниците нещастници разстрелвал.
Аз - на улицата хулигана
се усмихвам всекиму насреща.
Шумен съм московски гуляйджия.
И по цялата околност тверска
всяко куче мене ще открие,
само по походката ми лека.
Всеки омърлушен кон ми кима
със главата си, от път отруден.
Аз приятели животни имам,
с моя стих душа на звяр лекувам.
Заради жени не съм с цилиндър -
страст безумна е в сърце без сила -
в него моята тъга аз скривам
и зърнОто златно за кобила.
Нямам аз сред хората другари,
че към друго царство се обръщам.
И за шията на кучето дарявам
мойта най-красива вратовръзка.
Повече да се тревожа няма.
Изясних сърдечната си грижа.
Затова прочут съм шарлатанин,
затова прочут съм скандалджия.
***
СЕбе си да заблуждАвам нЯма,
мрАчна мИсъл на сърцЕ тежИ ми.
От каквО прочУт съм шарлатАнин?
От каквО прочУт съм скандалджИя?
НИ престЪпник съм, горА огрАбил,
нИ в тъмнИците нещАстници разстрЕлвал.
Аз - на Улицата хулигАна
се усмИхвам всЕкиму насрЕща.
ШУмен съм москОвски гуляйджИя.
И по цЯлата окОлност твЕрска
всЯко кУче мЕне ще открИе,
сАмо по похОдката ми лЕка.
ВсЕки омърлУшен кОн ми кИма
със главАта си, от пЪт отрУден.
Аз приЯтели живОтни Имам,
с мОя стих душА на звЯр лекУвам.
Заради женИ не сЪм с цилИндър -
стрАст безУмна е в сърцЕ без сИла -
в нЕго мОята тъгА аз скрИвам
и зърнОто злАтно за кобИла.
НЯмам Аз сред хОрата другАри,
че към дрУго цАрство се обрЪщам.
И за шИята на кУчето дарЯвам
мойта нАй-красИва вратоврЪзка.
ПОвече да се тревОжа нЯма.
ИзяснИх сърдЕчната си грИжа.
ЗатовА прочУт съм шарлатАнин,
затовА прочУт съм скандалджИя.
***
Я обманывать себя не стану,
Залегла забота в сердце мглистом.
Отчего прослыл я шарлатаном?
Отчего прослыл я скандалистом?
Не злодей я и не грабил лесом,
Не расстреливал несчастных по темницам.
Я всего лишь уличный повеса,
Улыбающийся встречным лицам.
Я московский озорной гуляка.
По всему тверскому околотку
В переулках каждая собака
Знает мою легкую походку.
Каждая задрипанная лошадь
Головой кивает мне навстречу.
Для зверей приятель я хороший,
Каждый стих мой душу зверя лечит.
Я хожу в цилиндре не для женщин -
В глупой страсти сердце жить не в силе,-
В нем удобней, грусть свою уменьшив,
Золото овса давать кобыле.
Средь людей я дружбы не имею,
Я иному покорился царству.
Каждому здесь кобелю на шею
Я готов отдать мой лучший галстук.
И теперь уж я болеть не стану.
Прояснилась омуть в сердце мглистом.
Оттого прослыл я шарлатаном,
Оттого прослыл я скандалистом.
Свидетельство о публикации №113072505902