Реката

Една река в нозете ми тече –
ту сребърна, ту златна, ту прозрачна...
Влече съдби, измислици влече,
и ярки спомени, и сенки здрачни.

Понякога е син емайл и глеч,
която пагубни подмоли скрива,
и ромоли като напевна реч,
и с тихия си ромон те приспива.

Друг път е яростен и груб порой,
подмиващ бреговете си нетрайни;
веднъж е хладна ласка в юлски зной,
след миг – водовъртеж, бездънна тайна.

Един живот-река тече през мен –
от грижи, от енигми, от въпроси...
И смива всеки стар отминал ден,
и нови дни отнякъде ми носи.

Но колко ли реката ще тече
– и лъкатушна, и измамно права –
додето някой ден ме отвлече
надолу, дето всичко отминава?

И колко дни ме чакат още там,
и колко, зад завоите далечни?
Не зная колко още. Само знам,
че никой извор не извира вечно.

Веднъж ще свърши времето за мен.
О, този час навярно наближава!
Една река тече през моя ден
и дъното й все по-плитко става...