Мъртво вълнение

Нагоре!... И напред!...
Вълната плиска
и става просто стар мираж брегът.
И ти отплуваш сам.
Поел си риска
да си през бездната под теб на път.

И виждаш, че светът е тъй различен...
Но същата вълна с обратен знак
в зелената си пазва те повлича
назад, към стария миражен бряг.

Напред-назад те люшкат ветровете,
посоката отново се мени
и няма бряг за теб и пристан сетен,
макар да си в морето дълги дни.

А искаш да пребродиш световете,
по сините пространства чувстваш глад,
мечтаеш за невиждани морета...

Но мъртвата вълна напред-назад
търкаля твойте пориви човешки,
и все така до тебе е брегът.
Пътуваш ли?
Нима си пътник?
Грешка –
животът е вълнение, не път!

Напред!... Назад!...
Не вярвай, че пътуваш
над бездната. Да, времето тече,
но плаването само ти се струва –
вълнението мъртво те влече
и си оставаш в същите пространства,
и в същите заспали времена.

Ти мислиш, че си все на път, че странстваш,
а те люлее мъртвата вълна.

И от далечни ветрове опърлен,
непрекосил света на шир и длъж,
дано вълнението те изхвърли
на някой бряг веднъж.
Поне веднъж...