Страх

Не се боя от режещо желязо –
и аз на пояса си нося нож,
та острието светло да ме пази
от лоши срещи и от поглед лош.

Не се боя от змийска кост. Вековен
е змийският нагон сред летен ден
да впие в теб внезапно зъб отровен.
Но аз съм от отрова защитен.

Не се боя от канари ужасни,
от сипеи и пропасти под тях.
Високото е винаги опасно,
но аз от стръмнината нямам страх.

Тъй както нямам страх от Анафора* –
въртопът лют под каменния бряг.
С водата съм привикнал да се боря
и нямам страх от лудия й бяг.

Не се боя от сивото олово –
раняван съм и имам белег стар.
Боя се от клеветническо слово
и от предател с име на другар.

Боя се не от хули – от похвали,
не от престъпници, а от светци,
от ордени, от всякакви медали,
не от глупаци, а от мъдреци.

Не оня Юда в тъмното ме плаши,
а властниците в мрачния ми ден.
Не се боя от нощните апаши –
дарителите всяват страх у мен.

Боя се силно от възторг престорен,
от обич, декларирана с печат,
от подлостта, от силния й корен,
от всеки лъскав скъп фалшификат.

Такъв съм се родил, какво да правя –
човек без капка страх, че ще умре.
Но днес треперя – да не се удавя
на завистта в безбрежното море.

______________

* Анафора - най-големият водовъртеж в Долния Дунав под крепостната стена край Силистра