Признание
да рисувам в очите ти мои небеса.
В ръцете ти да се побирам ничия,
но стоплена у тях- да разбера това.
Във всяка твоя клетка да се вливам,
душата ти за мен да ми стане храм.
Моето сърце в ритъм с твоето да бие-
да те обичам вихрено- без капка свян.
Да превърна всеки миг за нас в магия,
цяла вечност да си само с мен и в мен.
Пак безумие в сърцето ми да бъдеш,
и в орисия да ме сбъдваш всеки ден.
И тогава, кога мрак завинаги ме вземе,
и светлината ще ми бъде като чужда,
за последно тихо ти седни до мене,
ще чуеш шепота ми странен в тишината
как разказва приказка на теб за чудото:
Цял живот те чаках и само теб обичала.
Свидетельство о публикации №113072007697
стихотворения Йорданки Радевой
на русский язык – Веры Половинко
**************************
Как ладонь раскрытая -
Открыта моя душа.
Белизною на сини сна
птицы там гнёзда свили.
Желания …Они – были,
Шепоты были, страсть…
Помнит каждая клетка.
Сильна у памяти власть!
Она о тех днях поминает,
о полузабытых днях,
и их от забвенья спасает -
истинна и сильна!
Узнана истина боли:
С собою, с судьбой в борьбе.
А небо меня тихо молит,
Чтоб я возвратилась к тебе.
Вера Половинко 01.08.2013 19:59 Заявить о нарушении