На брат ми, капитана
Капитане, пак ли не отплува?
Вдигна котва корабът без тебе...
Всъщност ти отдавна не пътуваш –
теб една вълна с разпенен гребен
те остави в пясъка крайбрежен
в оня малък тих градец до кея...
Вятърът ти носи морска свежест,
корабна сирена те люлее
и те вика пътят, капитане,
дето все в съня ти продължава.
Старата фуражка ти остана,
златните нашивки на ръкава
и вкуса солен на морски вятър,
дето с гларусите другарува.
Но ще вдигнеш ли за път платната?
Твоят кораб пак без теб отплува.
Ти остана – изпращач на кея,
ти сърцето си на път изпрати!
Всъщност даже чайките стареят
и кръжат безсилно над гнездата...
Старите капитани
© Copyright: Валентин Чернев, 2013
Свидетельство о публикации №113072002009
Свидетельство о публикации №113072002009
Рецензии