Владимир Нарбут Волк Вълк

„ВОЛК”
Владимир Иванович Нарбут (1888-1938 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ВЪЛК

Като крадец дивея в пущинака,
от трепетликова кора пленен,
и тор от сънна угар ври край мен,
и нощем бродя, с вой покоя чакам.
С изострена муцуна изведнъж
подушил въздуха – овце в кошара
привиждат ми се в снежните пожари
и тичам през покрита с преспи ръж
и под луна нащърбена, студена
прокрадвам се към село – гладен, стар.
В пресования сняг тежи товар,
платна за предене лежат пред мене.
Слабеят хълбоци, боли до вой,
от глад извитите ребра се пукат,
но пес ръмжи на смърт и пази тука
вдовицата и млякото й той.
„Не спи, не спи старицата проклета!”
Припламва клечка, поглед жълт възбог...
Ослушай се!
                Моментът...
                Нечий скок...
Ухото дебне, цяло в скреж е, ето...


Ударения
ВЪЛК

Като́ краде́ц диве́я в пуштина́ка,
от трепетли́кова кора́ плене́н,
и то́р от съ́нна у́гар ври́ край ме́н,
и но́штем бро́дя, с во́й поко́я ча́кам.
С изо́стрена муцу́на изведнъ́ж
поду́шил въ́здуха – овце́ в коша́ра
приви́ждат ми се в сне́жните пожа́ри
и ти́чам през покри́та с пре́спи ръ́ж
и под луна́ наштъ́рбена, студе́на
прокра́двам се към се́ло – гла́ден, ста́р.
В пресо́вания сня́г тежи́ това́р,
платна́ за пре́дене лежа́т пред ме́не.
Слабе́ят хъ́лбоци, боли́ до во́й,
от гла́д изви́тите ребра́ се пу́кат,
но пе́с ръмжи́ на смъ́рт и па́зи ту́ка
вдови́цата и мля́кото й то́й.
„Не спи́, не спи́ стари́цата прокле́та!”
Припла́мва кле́чка, по́глед жъ́лт възбо́г...
Ослу́шай се! Моме́нтът... Не́чий ско́к...
Ухо́то де́бне, ця́ло в скре́ж е, е́то...

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Владимир Нарбут
ВОЛК

Живу, как волк, в трущобе одичавший,
впивая дух осиновой коры               
и перегноя сонные пары,               
и по ночам бродя, покой поправши.         
Когда же мордой заостренной вдруг         
я воздух потяну и – хлев овечий          
попритчится в сугробе недалече, –         
трусцой перебегаю мерзлый луг,            
и под луной, щербатой и холодной,         
к селу по-за ометами крадусь.            
И снега, в толщь прессованного, груз      
за прясла стелет синие полотна.          
И тяжко жмутся впалые бока,               
выдавливая выгнутые ребра,               
и похоронно воет пес недобрый:            
он у вдовы – на страже молока.            
„Не спит, не спит проклятая старуха!”      
Мигнула спичка, желтый встал зрачок.      
Чу!               
       Звякнул наст...               
                Как будто чей прыжок...   
Свернулось трубкой, в инее все, ухо...




---------------
Руският поет и издател Владимир Иванович Нарбут е роден на 2/14 април 1888 г. в с. Нарбутовка, Черниговска губерния. Завършил е класическа гимназия в гр. Глухов, след което следва в Петербургския университет (1906-1912 г.). Публикува поезия от 1908 г. През 1911 г. завежда отдел поезия на сп. „Gaudeamus”, през 1913 г. редактира сп. „Новый журнал для всех”, а от 1914 г. е редактор и издател на в. „Глуховская жизнь”. След Октомврийската револююция развива активна обществена и издателска дейност, оглавява губернската организация на журналистите във Воронеж и редактира местни вестници (1918-1919 г.), създава литературното списание „Сирена”, занимава се с агитационна и издателска дейност в Украйна, издава списанията „Лава” и „Облава” (1919-1922 г.). През 1920 г. оглавява одеския отдел на руската телеграфна агенция РОСТА. Привърженик е на литературното течение акмеизъм, в стиховете си съчетава натурализирания свят с фолклорната поетизация на грубото, хиперболичното и жаргона. Автор е на стихосбирките „Стихи” (1910 г.), „Алилуя” (1912 г.), „Любовь и любовь” (1913 г.), „Веретено” (1919 г.), „Плоть” (1919 г.), „В огненных столбах” (1920 г.), „Красноармейские стихи” (1920 г.), „Стихи о войне” (1920 г.), „Советская земля” (1921 г.) и др. От 1922 г. е завеждащ отдел „Печат” на ЦК на ВКП (б), основава и ръководи сп. „Земля и фабрика”, редактира популярните списания „30 дней” и  „Вокруг света”. Приет е в Съюза на писателите. През 1937 г. е арестуван, осъден е за контрареволюционна дейност и е изпратен в лагерите на Далечния изток, първо във Владивосток, а след това в Магадан. На 7 април 1938 г. е осъден на смърт и на 14 април 1938 г. е разстрелян в лагерите на Колима. Реабилитиран е посмъртно.