Ненужно имане

На попрището жизнено към края
на дните, натежали от въпроси,
пресмятам сбора. Длъжен съм да зная
какво съм спастрил и какво прахосах.

Прибавям опит, рутина и знания,
изваждам сила, дързост и надежда,
едно на ум за страх и колебания...
...и сметката полека се подрежда.

И без заблуда, без самоизмама
на листа търсеният резултат изплува.
При тези сметки точни цифри няма,
но горе-долу зная колко струвам.

Наясно съм каква ми е цената
- за вас не знам – за мене е голяма.
Добре, но за какво я знам, когато
стоя, а търсене изобщо няма?

Кой би платил достатъчно да купи
събраното, пестено толкоз време,
наученото, опита натрупан?..
Използвайте го, дявол да ви вземе!

И да отстъпя нещо от цената,
не мога да предложа всичко даром.
А са различни днеска времената,
различно – търсенето на пазара.

И се оказва въобще ненужно
имането на шестдесет години...

...

Какво пък, във една съседка южна
и аз ще мога да бера маслини!