НЕ ЗАБыЛА

ОЛЬГА БОРИСОВА 5

Не  забыла  тебя,  не  забыла!
Просто,  чувство  во  мне  осело,
Просто,  я  без  тебя  остыла,
О  тебе  вспоминаю  несмело.
В  уголке   моей  стылой  души
Дремлет  чувство  большое   в  тиши.
В  одиночестве  долгих  дней
Та  любовь  стала  болью  моей.
Но,  взорвёт  тишины  покой,
Память,  вспенясь  бурливой  рекой
И  вскипит,  взбудоражив  кровь,
Вновь  наполнит  меня  тобой.
Лопнет  нерва  тугая  струна
И  застонет  в  ночи  тишина,
Голос  эхом  откликнется  мой:
«Где  же  ты?  Почему  не  со  мной!»
Без  тебя – это  боль  и  крик
Это  нерва  шального  тик,
Это  слепит  в  ночи  луна,
Это  ночи  опять  без  сна!

НЕ СЪМ ТЕ ЗАБРАВИЛА

Не, не съм те забравила!
Просто чувството в мене улегна,
просто аз без тебе истинах
и плахо си спомням за теб.

В ъгъла на душата ми студена,
дреме силно чувство в тишината.
И в самотният ми дълъг ден,
любовта ми, стана моя болка.

Но взривява тихият покой,
споменът - река пенлива, буйна
и кипва разбушуваната кръв
и изпълва ме отново с тебе.

Пръсна нерв обтегнатата струна
и във тишината нощна стене.
Ехото на моят глас откликва:
" Къде си? Защо не си до мене!"

Без теб - това е болка, вик.
Това е нервен и немирен тик.
Това е сляпа във нощта луна
Това са нощи отново без сън!