Летнее утро

ОЛЬГА БОРИСОВА 5

Я  мечтаю  однажды  летом,
Но  не  в  солнечный  жаркий  зной,
А  под  утро,  с  первым  рассветом,
Окунуться  в  туман  седой.
Что  с  небес  на  заре  опустился,
Застилая  поля  пеленой,
Рассыпаясь  росой,  заискрился
И  присел  на  траве  луговой.
Как  под  этим  бодрящим  душем
Зашумит,  встрепенувшись,  листва
Только  надо  в  тиши  послушать
Как  поёт,  просыпаясь,  трава
Как  зашепчет  ей ветер,  вскоре
И  пригладит  волос  пробор.
Загалдят,  защебечут,  вскоре,
Птицы,  взмыв  в  голубой  простор.
Понесутся  навстречу  солнцу,
Чтоб  увидеть  начало  дня,
Как  оно, распахнув  оконце,
Бросит  взгляд  свой, полный  огня.
Как  пронзая  пену  тумана,
Луч  протянет  к  сонной  реке,
Засверкает  зарёй  румяной,
Вспыхнув  алым  цветком  вдалеке.
И  я  выйду  к  нему  навстречу,
Чтоб  увидеть  рождение  дня,
Чтоб  услышать,  как  птицы  щебечут,
 Песней  радуя  день  и  меня.



Превела на Български: ЮЛИЯНА ДОНЕВА

ЛЯТНО УТРО

Мечтая си, веднъж поне през лятото,
но не в горещият и слънчев зной,
а в утрото при първото разсъмване,
в мъглата бяла да се потопя.
В небесната заря да се отпусна,
с пелена поляните застлала,
в разсипалата се роса искряща,
в тревата на ливадата да клекна.
Под тези ободряващи  душата,
шумящи и потрепващи листа,
искам в тишината да послушам
как пее си димящата трева
и как ветрецът скоро зашептява
и на път косата й приглажда.
След малко, загълчали, зацвърчали,
излитат птиците в простора син
и се устремяват срещу слънцето,
да видят как в начеващия ден
то разгръща се и най накрая,
хвърля поглед със жарава пълен.
Как сърдито пронизва мъглата
и лъч към сънната река протяга,
и заблестяват румени зарите,
и пламва ален цвят в далечината.
А аз изпъчена вървя срещу му,
за да видя раждащия ден,
за да чуя как чирикат птиците,
да радват песните деня и мен.