Агнета

Светът захапва полунощ,
а тя, разголила коляно – 
като сестрата на Гаврош
стои на ъгъла. Пияна...

На деветнайсет... В кофти свят!
Обаче на кого му пука!
Жени с подобен занят
са се родили на боклука.

И тя, навикнала на глад,
без хленчене и без въпроси,
върви през белия ни свят
и кръста си на рамо носи.

А ние, другите, отсам,
не спираме и за минутка.
И ни е гнус, и ни е срам
от някаква си проститутка.

Но под изпитото лице
тече животът. И е просто – 
най-блудните сред нас овце
от агнета говорят с Господ...


Рецензии