Сирень, сирень, зачем цветешь?

ОЛЬГА БОРИСОВА 5

В воздухе  запах  сирени  витает
Жадно  впитали  его  города
Снова  сирень, каждый  раз  возвращает,
В  юность, где  так  я  была  молода.
Там,  где  остались  первые  встречи,
В  тихом  блаженстве  кружило  слегка,
Ветка  сирени  склонялась  на  плечи,
Плыли,  как  лебеди,  все  облака.
Белой  волной  бушевало  цветенье,
Ветви  струились,  как  водопад
Плыли  с  тобою  мы  в  этом  течении,
В  нём  утопал  наш  восторженный  взгляд.
Майской  сирени  буйные  реки,
Белой  фатой  к  нам  спадали  цветы
И  повенчал  нас  с  тобою  навеки
Этот  весенний  парад  красоты.
Незабываемы  были  мгновенья,
Веток  сирени  хмельной  аромат
Ветер  Весны  той, принёс  дуновенье,
Только  уже  не  вернуться  назад!
Сирень,  сирень!  Зачем  цветёшь?
Ведь  то, что  было,  не  вернёшь
И  свой  наряд,  в  который  раз,
Зачем  ты  даришь  мне  сейчас?


Превела на Български: ЮЛИЯНА ДОНЕВА


ЛЮЛЯК, ЛЮЛЯК, ЗАЩО ЦЪФТИШ?

Мирис на люляк витае във въздуха,
жадно от него попива града.
Отново мене ме люлякът връща,
в юношеството и в младостта.
Там де останаха първите срещи,
леко се вия в тихо блаженство,
виснат над рамото клонки от люляк,
облаци бели като лебеди плуват.
С бели вълни бушуват цветята,
като водопад са надвиснали клоните,
плуваме ние с тях по течението,
впили във него възторжени погледи.
Люляци майски, буйни реки,
с бели була ни се кланят цветята
и ни венчават нас с теб навеки
с парада пролетен на красотата.
Незабравими мигове бели,
 люлякови клони с пиян аромат,
пролетен вятър носи свеж полъх
и вече не ще се върне назад.
О, люляк, люляк, защо цъфтиш,
което е било, не ще се върне.
Ордера си за кой път вече
а и защо ми даряваш сега?