Някъде ни чака миналото...
Дана ДЖОЯ, “Пътник през времето”
Един ден все пак то ще ме дочака,
един ден все пак то ще ме приеме...
На гарата отново свири влакът
на вечното, на бързащото време.
Аз още съм в тълпата изпращачи –
не са за мене тези колелета...
Но някакъв кондуктор маха.
Значи
на касата очаква ме билетът
и няма как, все пак ще се пътува.
Кога, къде, защо, в каква посока
не знам, не питам.
Рано ми се струва
и всеки отговор звучи жестоко.
Но то ме чака!
Зная, че ме чака
на камъка над Дунав, на стената –
и сутрин, и когато пада мракът,
когато есени и в жарко лято.
То, миналото, чака търпеливо,
но знае – някой ден ще ме приеме.
На бъдното в пространствата мъгливи
за мен ще свърши капещото време
и аз ще спра при камъка напукан,
където миналото чака вечно,
като на стари порти ще почукам
и сам ще стана
минало далечно.
Минало далечно
© Copyright: Валентин Чернев, 2013
Свидетельство о публикации №113071602119
Свидетельство о публикации №113071602119
Рецензии