Лилия

ПЕТР ЗАТОЛОЧНы
                Л. Ф.

Снежинки белые, как твоё имя, пролетали,
и ветер молодости надо мной кружил.
Я помню, книги мы с тобою покупали,
и я стихи Каспровича тогда купил.

Но жизни спутником меня ты не избрала:
не мог я быть тебе опорой и стеной.
Ты с хватким мужиком судьбу свою связала,
хотя душа твоя летела вслед за мной.

И с ним не замечала ты меня при встрече,
но всё ж, когда с другой я у ворот стоял,
ты, мимо проходя, сказала "добрый вечер",
и удивленье я в твоих глазах поймал.

Но вот тебя уж нет и где твоя могила
не знаю я и некого спросить.
Я помню, ты стихи мои любила -
я стал сильней стихи Каспровича любить.
            -   -   -


Превела на Български: ЮЛИЯНА ДОНЕВА

ЛИЛИЯ


Снежинки бели , като името ти , прелетяха
и вятърът на младостта над мене закръжи.
Аз спомних си, че книги с теб купувахме
и аз тогава стиховете на Каспрович купих.

Но  в живата си, за спътник , ти не ме избра,
опора и стена не мога да ти бъда.
Със ловък мъж ти свърза своята съдба,
макар душата ти  за мен да бе отсъдена.

С него ,  незабелязваше ме ти  при среща.
Когато беше  с другия , на прага аз  стоях.
Покрай мен премина, каза „Добър вечер“,
А в твоите очи, учудване видях.

Но ето, теб те няма. Къде е твоят гроб ,
не зная  аз  и няма кой да питам.
Аз спомням си, обичаше ти мойте стихове,
а аз, стиховете на  Каспрович  заобичах.