Стефан Цанев - Бумеранг

(Из цикла стихотворений "А вам какое дело?")

53-ья. 5-ое. ІІІ-ий.
В черном люди и портреты.

На колени! На колени!
В угол затолкали Ленина.

И, приникнув к Ленину плечом,
ложится Сталин в мавзолеев дом.

В черном люди и портреты.
53-ья. 5-ое. ІІІ-ий.

На Новодевичьем, среди бюстов летчиков-испытателей, неизвестных писателей и генералов торчит стандартная нагробная плита с той же датой: „ПРОКОФЬЕВ. 53-ья. 5-ое. ІІІ-ий.“.

И звезда. Лучи ее пяти углов вонзаются в пять направлений мира – словно взорванный нотный стан. Вокруг не видно бинта исхоженой тропы.

Трое его сопровождали сюда, и они, словно заговорщики, словно раскольники, отступившиеся от общей государственной скорби, пугливо приседали при каждом орудийном залпе, сопровождавшем каждый шаг Сталина к мавзолею.

У всех на памяти та боль от преклонения колен.
Увиливаем: мол,
не мы там виноваты, а тот день.
И все идем – в полумолчаньи,
в полузабытьи.
Эти 14 лет и 5 минут пытаюсь я назад пройти,
и спрашиваю, наследства разомкнув оковы:
- Кто шел тогда за Сталиным,
кто – за Прокофьевым?

Смерть государева перечеркнула вмиг смерть гения.
И в этом безусловно есть трагедия.
Смерть гения – ущерб, но как-то ниже рангом.
Искусство ж возвращается к нам
бумерангом.
И застигает в спину смерть и обезглавливает даты.
(Оно порой так, в спину, казнит
даже создателя).
И потому – не отмечайте грустных годовщин.
Поем и дышим
воздухом одним.
И рядышком с тельцами красными и белыми в крови
чеканят шаг мелодии и нотные листы.

Но несмотря на силу логики и на громаду философий
я спрашиваю:
- Кто шел тогда за Сталиным,
кто – за Прокофьевым?

И оттого ли вовсе, толком не пойму я,
что наше Колесо, свой путь минуя,
все повторяет по спирали события и сцены:
хоть средства разные, нет в целях перемены!
И к женщинам своим идем,
и через окопы
кто – вслед за Сталиным,
кто – за Прокофьевым...

ОРИГИНАЛ:

БУМЕРАНГ

53-та. 5-ти. ІІІ-ти.
В черно хора и портрети.

На колени! На колени!
В ъгъла избутват Ленин.

И опрял до Ленин рамо,
ляга Сталин в черен мрамор.

В черно хора и портрети.
53-та. 5-ти. ІІІ-ти.

На Новодевиче гробище, сред бюстовете на летци изпитатели, неизвестни писатели и генерали, стърчи стандартен надгробен камък със същата дата: „ПРОКОФИЕВ. 53-та. 5-ти. ІІІ-ти.“.

И звезда. Лъчите от петте й ъгъла се врязват в петте посоки на света – като взрпивено петолиние. Наоколо няма бинт от много крачки.

Трима са го съпровождали дотук и като заговорници, като отцепници от общата държавна скръб страхливо са приклякали при всеки оръдеен залп, съпровождащ всяка крачка на Сталин към Мавзолея.

Кой не помни болката от това коленичене?
Извъртаме. Изглежда,
грешката била е ничия.
И вървим напред полумълчейки,
полунечути...
аз се връщам назад 14 години и 5 минути
и питам, прекрачил захвърлените окови:
- Кой вървя след Сталин,
кой – след Прокофиев?

Смъртта на държавника зачерта смъртта на гения.
И справедлива е, мисля, тази трагедия.
Смъртта на гения е частна неприятност.
Изкуството се връща
като бумеранг обратно.
застига в гръб смъртта, обезглавява всички дати.
(Понякога убива в гръб
самия свой създател.)
Затова недейте празнува тъжни годишнини!
Заедно с въздуха ний звуци дишаме.
И в кръвта ни, редом с телцата червени и бели,
маршируват ноти, знаменца развели...

Но въпреки всички тези логики и философии,
аз питам:
- Кой вървя след Сталин,
кой – след Прокофиев?

Защото, не знам дали защото
върти се в кръг
или в спирала Кълбото,
но все се повтарят старите сцени:
различни средства – еднакви цели!
И вървим ний
към жени и през окопи
кой – след Сталин,
кой – след Прокофиев...

1967 г.