“Аз не давам милостиня. Не съм достатъчно беден за това.”
Фр. НИЦШЕ, “Така каза Заратустра”
На тротоара с пръстена паничка
е седнала старица-просякиня.
Не моли никого – и моли всички
за жълта мед, за хляб, за милостиня.
Но сънен още, сит и безразличен,
градът гнусливо я заобикаля.
Градът е сляп – не мрази, не обича;
той просто гледа да не се изкаля.
Старицата сред нас крещи безгласно –
градът върви, забил очи в земята;
щом нямаме монета за нещастник,
навярно просто още сме богати.
Старицата е малка градска драма
и някой ден градът ще се спре пред нея
добър и милосърден.
Трябва само
не да прогледнем, а да обеднеем.
Драма
© Copyright: Валентин Чернев, 2013
Свидетельство о публикации №113071301943
Свидетельство о публикации №113071301943
Рецензии