Николай Львов На угольный пожар Каменовъгленият по

„НА УГОЛЬНЫЙ ПОЖАР”
Николай Александрович Львов (1751-1803 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


КАМЕНОВЪГЛЕНИЯТ ПОЖАР

Чуй, майко-земльо, моя глас:
Цял век си по очи лежала,
сега въстана като хала...
Но кой те възвисява? Аз!

Не ме закачай ти залудо,
та да се справя с тез беди,
изпратени от чудо-юдо:
от въздух, огън и води.

Вода и огън се събират
и десет дни гори пожар,
водите огъня не спират,
а въздухът раздухва жар.


Ударения
КАМЕНОВЪГЛЕНИЯТ ПОЖАР

Чуй, ма́йко-зе́мльо, мо́я гла́с:
Цял ве́к си по очи́ лежа́ла,
сега́ въста́на като ха́ла...
Но ко́й те възвися́ва? А́з!

Не ме́ зака́чай ти́ залу́до,
та да се спра́вя с те́з беди́,
изпра́тени от чу́до-ю́до:
от въ́здух, о́гън и води́.

Вода́ и о́гън се съби́рат
и де́сет дни́ гори́ пожа́р,
води́те о́гъня не спи́рат,
а въ́здухът разду́хва жа́р.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Николай Львов
НА УГОЛЬНЫЙ ПОЖАР

Послушай, мать сыра земля,
Ты целый век ничком лежала,
Теперь стеной к звездам восстала,
Но кто тебя воздвигнул? – Я!

Не тронь хоть ты меня, покуда
Заправлю я свои беды,
Посланные от чуда-юда:
От воздуха, огня, воды.

Вода огонь не потушает,
И десять дней горит пожар,
Огонь воды не осушает,
А воздух раздувает жар.

               1792 г.




---------------
Николай Лвов (Николай Александрович Львов) е ярък представител на руското Просвещение, един от най-ерудираните и остроумни хора на своето време. Роден е на 4/15 май 1753 г. в имението Николско-Черенчици, близо до гр. Торжок, сега Тверска област. Той е талантлив поет и преводач, художник и музикант, виден архитект, занимавал се е сериозно с аргеология, геология, химия и механика, събирал е народни песни, бил е прецизен гравьор. Превежда творчеството на древногръцкия поет Анакреон, превежда и издава трактата „Четыре книги Палладиевой архитектуры”; като архитект е известен с дворците и храмовете в градовете Петербург, Торжок, Могильов и др.; пише либрето за операта „Ямщики на подставе” (1787 г.); подготвя и издава „Летописца великого русского”, „Собрание русских народных песен с их голосами” (1790 г.), открива и публикува важни книжовни документи от руската история като „Летописец русский от пришествия Рурика до кончины Иоанна Васильевича” (1792 г.) и „Подробная летопись от начала России до Полтавской Баталии” (в 4 тома 1798-1799 г.). Лвов е приятел на Державин, активен държавен деец, таен съветник, член на Руската академия на науките (1783 г.), почетен член на Академията на художествата (1785 г.). Умира на 22 декември 1803/3 януари 1804 г. в Москва.