„По пода ми - начупени моменти
и паяжини - самота.”
Маргало
Бяга моят поглед по стените
и давя спомените във тъга.
Стъпвам тихо по парчетата,
а нозете ми кървят от вечерта.
Начупени моменти ме измъчват,
а как искам сега да ги сглобя.
И дните ми са като птиците-
идат и отлитат някъде натам.
Душата ми се гърчи в рани,
а аз не знам как да я церя.
Пристъпва тиха нощ на пръсти
не иска да смути съня ми тя сега.
Пеперуди нощем над мен кръжат,
но не сбъдват дори на сън мечти.
И пак отрано, по петляно време,
тръгвам тихо и с мъничка надежда-
начупени моменти да намеря
и с теб пъзела да подредя.
Пъзела да подредя
© Copyright: Йорданка Радева, 2013
Свидетельство о публикации №113071104304
Свидетельство о публикации №113071104304
Рецензии