Тиха нощ пролази нежно в мрака
и се превърна в спомен за кафе.
Една звезда просветна и се простря
от мен до тебe като вик последен.
Към небето, виж, не летят светулки,
само тих ветрец люлее белите брези.
Пристъпва той по шепота на бързея-
за кого ли тъй нежни думите реди.
И спомням си… минали години,
а беше слънце, галещо до изнемога.
По асфалта бягахме на воля боси,
но беше хубаво и с изранените нозе.
И мисълта за хляба беше по- иначе,
петаче скрито ми се криеше из джоба,
но с него можех да си купя всичко-
и сиренце, и хляба с малката бозичка.
А днес проветрява вятър мисълта ми
в сметки нескончаеми за тока и водата.
Кое да се отложи или днес да се плати,
да остане мъничко за захарче с кафето.
Пепели се тъжна нощ в душата ми,
а как исках в светъл ден да се превърна.
И още как… да бъде, искам, ден у всеки,
И нека да не броим стотинките за хляба..
Носталгично
© Copyright: Йорданка Радева, 2013
Свидетельство о публикации №113071007954
Свидетельство о публикации №113071007954
Рецензии
Йорданка! Рада, что у Вас есть страничка на СТИХИ.РУ. Буду заходить на огонёк вашей души. С теплом руки - Вера.
Вера Половинко 10.07.2013 20:15 • Заявить о нарушении
Вера Половинко 10.07.2013 20:15 • Заявить о нарушении