Като изсъхнал трън през пустош дива
търкаля вятър моя сляп живот.
Къде съм тръгнал?
Накъде отивам
под буреносния небесен свод?
Не знам!
Но бури зли над мене тътнат
и тъмното поле е път за мен.
И прекосявам времена крайпътни,
крайпътни дни живея изумен.
Край мен крайпътни светлини се нижат,
в крайпътни кръчми търся топъл кът,
крайпътни радости, крайпътни грижи
цъфтят сред бурите по моя път.
Какво ме чака в тъмното накрая,
или крайпътен жребий съм избрал?
Дали ще стигна някъде?
Не зная!
Поле.
И мрак.
И ветрове.
И кал...
И може би веднъж след залез мътен
над мен ще падне непрогледен мрак
и ще остана – камък сив крайпътен,
в крайпътната трева изгубен знак...
Не знам!
Над мене дъждове се стичат
и под небесния омълнен свод
крайпътни чужди светове пресичам
в един жесток крайпътен сляп живот.
Крайпътен живот
© Copyright: Валентин Чернев, 2013
Свидетельство о публикации №113071001727
Свидетельство о публикации №113071001727
Рецензии