Суровият рибар

Привързва лодката си –
милата невеста – на кея.
Очите му обичат хиляди жени,
сърцето – само нея.
 
Но той не рови
тишините си за стръв,
сред залива безбрежен
заравя само истинския мъж
във нечия постеля.
 
А после отливът…
Той мрежите плете,
изпива сто морета
и дави бавно в мъжкото сърце
солената несрета.
 
От сто години сякаш е венчан
за лодката си стара –
той е Язон и Йонас, и Харон
с небето в надпревара.
 
Но тази луда негова любов
полека го убива.
Той пие…
Духът на виното е същи благослов
и само в спирта – истината жива.
 
Суровият рибар…
Той има мишци здрави,
колене и пъргав ум,
той е "и стръв, и улов, с кожа на акула".
Морето му е брат и сват, и кум.
Суровият рибар на друг не се преструва.
 
Развързва лодката си –
милата невеста – от кея…
Очите му прегръщат морските вълни.
Краката, здраво стъпили на нея,
сърцето със двигателя бумти.

А изгревът безмълвно го зове
към вечността
на бурното море...