Димитър Методиев - мъгла, перевод

НА ОБЕД ДОПЪЛЬЗЯ ОТКЪМ БАЛКАНА
И ПРЕЗ ПРОЗОРЕЦА МИ СПРЯ МЪГЛА
В ДУШАТА МИ НАДНИКНА И ЗАСТАНА
ОТВЪН, НЕПРОНИЦАЕМА И ЗЛА.

И В СИВО БЕЗРАЗЛИЧИЕ ПОТЪНА
И В ТОЯ ДЕН, И ВСИЧКО НА СВЕТА.
И АЗ ОСТАНАХ НА САМОТО ДЪНО
НА ТУЙ МОРЕ ОТ МРАК И ПУСТОТА.

СТУДЕНО Е. И НИЩО СЕ НЕ ВИЖДА.
БОЛЯТ МЕ НАТЪЖАЛИТЕ ПЛЕЩИ.
ЕДНО БЕСФОРМЕНО БЕЗКРАЙНО НИЩО
С ПОТИСКАЩО МЪЛЧАНИЕ КРЕЩИ…

МЪГЛА. И НИЩО ПОВЕЧЕ. ХИТРУВА.
НО ТИ НЕ ВЯРВАЙ В СТРАШНАТА Й ВЛАСТ
ЩЕ ДУХНЕ ВЯТЪР И ЩЕ ТОРЖЕСТВУВА
ОТНОВО СИНЬОТО НЕБЕ НАД НАС.

(ПЕРЕВОД С БОЛГАРСКОГО СТАФИДОВА В.М.)

В ОБЕД ВПОЛЗЛА, СПУСТИЛАСЬ С ГОР БАЛКАНСКИХ
В МОЁ ОКОШКО ЗАГЛЯНУЛА МГЛА
ДУША ПОНИКЛА НЕ ПО-ХРИСТИАНСКИ
УВЫ, НЕПРОНИЦАЕМА И ЗЛА.

ВСЁ ПОГЛОТИЛИ СЕРЕНЬКИЕ БУДНИ
И ЭТОТ ДЕНЬ И ГОРЫ И МОСТЫ
И Я НА ДНО УПАВШИЙ ПОПОЛУДНИ
В БЕЗБРЕЖНОМ МОРЕ ЭТОЙ ПУСТОТЫ.

УЖАСНЫЙ ХЛАД. И НИЧЕГО НЕ ВИДНО
ОТ БОЛИ Я НЕ ЧУВСТВУЮ ПЛЕЧА
БЕСФОРМЕННОЕ НЕЧТО, НЕ ЗАВИДНО
УМЕЕТ И В МОЛЧАНИИ КРИЧАТЬ.

ТУМАН ХИТРИТ, ПУСКАЙ ПОСУЩЕСТВУЕТ
ЕЩЁ ЧУТЬ-ЧУТЬ И ВЛАСТЬ ЕГО ПАДЁТ
ПОДУЕТ ВЕТЕР И ВОСТОРЖЕСТВУЕТ
НАД НАМИ ДЕНЬ И СОЛНЫШКО ВЗОЙДЁТ.