Димитър Методиев - провинциален сонет, перевод

ВРАБЦИТЕ ЧУРУЛИКАТ В НАДПРЕВАРА
НА ЖИЦАТА. ПРЕД ПЪТНАТА ВРАТА
ОДНА ЖЕНА ПРЕМИТА ТРОТУЦАРА
ОТ ПЕРВИТЕ ОКАПАЛИ ЛИСТА

ПРОВИНЦИЯ. НЕДЕЛЯ. РАННА УТРИН.
БИЛ ЛИ СЪМ ВЕЧЕ ТУК, ИЛИ НЕ СЪМ?
КРАЙ МЕН ГРАДЪТ, ПРОСТОРЕН И УЮТЕН,
МИРИШИ НА МИКИЦИ И НА СЪН. 

ВЪРВЯ. И УЛИЦИТЕ МЕ ПРЕГРЪЩАТ.
И УЛИЦИТЕ ВСЕ НАЗАД МЕ ВРЪЩАТ.
И ВСЕ ТВЪРДИ СЪРЦЕТО ПРЕМАЛЯЛО,
ЧЕ В ТОЯ ГРАД, В ЕДНА ДВУСКАТНА КЪЩА,

РАЗПЕРИЛО РЪЦЕ В ЛЕГЛОТО БЯЛО,
СПИ КРОТКО МОЙТО ДЕТСТВО ОТЛЕТЯЛО…

(ПЕРЕВОД С БОЛГАРСКОГО СТАФИДОВА В.М.)

НА ПРОВОДАХ ВИТАЕТ ГОМОН ВОРОБЬИНЫЙ
СКРИПЯТ ПРОСТУЖЕНО НА ПЕТЛЯХ ВОРОТА
ЛИСТВУ РОНЯЮТ ДУБ И ГЕОРГИНЫ
ИХ УБИРАЕТ ЖЕНЩИНА ОДНА.

ПРОВИНЦИЯ.  ПРОСНУЛСЯ. ВОСКРЕСНЬЕ.
ОДИН КАК ПЕРСТ, Я ОЧЕНЬ УДИВЛЁН
И ГОРОД МОЙ ДОСТОИН УДИВЛЕНЬЯ
ЗДЕСЬ ЗАПАХ БУЛОЧЕК, КАК САМЫЙ СЛАДКИЙ СОН

ИДУ ПО УЛИЦАМ И С НИМИ ОБНИМАЮСЬ
ОНИ УМЕЮТ В ПРОШЛОЕ ВЕРНУТЬ
И СЕРДЦЕМ Я БЛАЖЕНСТВУЮ И КАЮСЬ
И МНЕ СЕГОДНЯ В ДОМЕ НЕ УСНУТЬ.

ПОПРАВЛЮ НА КРОВАТКЕ ОДЕЯЛО
ЗДЕСЬ МОЁ ДЕТСТВО ЧАСТО ЗАСЫПАЛО…