Вильгельм Зоргенфрей Неведомом богу Към непонятния

„НЕВЕДОМОМ БОГУ”
Вильгельм Александрович Зоргенфрей (1882-1938 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


КЪМ НЕПОНЯТНИЯ БОГ

Зад сводовете пъстри на чертога
на звезден рой и свят, невидим нам,
възнася се с величествена дан
нетленен храм неведомого бога.

Към него нивга пътища не водят,
незрим за богове и хора, ням,
съдби затворени са тясно там
в олтара край неведомого бога.

Зад звездна бран издигнат тъмен храм.
Той световете пази свято, строго,
в пространството и времето събран.

И много сълзи, и въздишки много
към него. А смъртта кади тамян
в олтара на неведомого бога.

               * В превода са привнесени елементи от църковнославянски език.


Ударения
КЪМ НЕПОНЯТНИЯ БОГ

Зад сво́довете пъ́стри на черто́га
на зве́зден ро́й и свя́т, неви́дим на́м,
възна́ся се с вели́чествена да́н
нетле́нен хра́м неве́домого бо́га.

Към не́го ни́вга пъ́тишта не во́дят,
незри́м за богове́ и хо́ра, ня́м,
съдби́ затво́рени са тя́сно та́м
в олта́ра край неве́домого бо́га.

Зад зве́здна бра́н изди́гнат тъ́мен хра́м.
Той светове́те па́зи свя́то, стро́го,
в простра́нството и вре́мето събра́н.

И мно́го съ́лзи, и възди́шки мно́го
към не́го. А смъртта́ кади́ тамя́н
в олта́ра на неве́домого бо́га.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Вильгельм Зоргенфрей
НЕВЕДОМОМ БОГУ

За гранями узорного чертога
Далеких звёзд, невидимый мирам,
В величии вознёсся к небесам
Нетленный храм неведомого бога.

К нему никем не найдена дорога,
Равно незрим он людям и богам,
Им, чьи судьбы сомкнулись тесно там,
У алтаря неведомого бога

За гранью звёзд воздвигнут тёмный храм.
Судьбы миров блюдёт он свято, строго,
Передаёт пространствам и векам.

И много слёз, и вздохов тяжких много
К нему текут. И смерть – как фимиам
Пред алтарем неведомого бога.

               1904 г.




---------------
Руският поет, преводач и публицист Вилхелм Зоргенфрей (Вильгельм Александрович Зоргенфрей) е роден на 30 август/11 септември 1882 г. в гр. Акерман, Бесарабска губерния, сега Белгород-Днестровски. Завършил е Петербургския технологически институт (1908 г.). Работил е като инженер, учител по математика и служител в Министерството на търговията и промишлеността. Първите му публикации са в сп. „Литературный вестник” (1902 г.), а като публицист дебютира в сп. „Вопросы жизни” (1905 г.),  след което под различни псевдоними печата разкази, лирична поезия и сатирични стихове в списания и вестници като „Перевал” (1906 г.), „Зритель”, „Маски”, „Золотое руно”,  „Русская мысль” и „Сатирикон” (1907-1908 г.), „Новая жизнь” и „Новое слово” (1911 г.), „Красная новь” (1925 г.) и др. През 1922 г. излиза стихосбирката му „Страстная суббота”. Публикуви десетки преводи, сред които „Любушка” на Грилпарцер (1919 г.), „Путевые картины” и „Стихотворения” на Хайне (1920 и 1931 г.), „Побочная дочь” на Гьоте (1933 г.), творби на Торквато Тасо, Шилер, Брехт, Стефан Цвайк, Ромен Ролан и мн. др. През 4 януари 1938 г. е арестуван с обвинение за контрареволюционна дейност и на 21 септември 1938 г. е разстрелян в Ленинград. Реабилитиран е посмъртно през 1958 г.