Александр Бестужев Муравьеву-Апостолу На Муравьов-

„МУРАВЬЕВУ-АПОСТОЛУ”
Александр Александрович Бестужев/ Марлинский (1797-1837 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


НА МУРАВЬОВ-АПОСТОЛ

Ти взор не свеждаше и следваше звездата
в пустини голи, в бурята презрели стон,
любов и истина зовеше в свят закон
и в свят божествен рееше мечта крилата.


Ударения
НА МУРАВЬОВ-АПОСТОЛ

Ти взо́р не све́ждаше и сле́дваше звезда́та
в пусти́ни го́ли, в бу́рята презре́ли сто́н,
любо́в и и́стина зове́ше в свя́т зако́н
и в свя́т боже́ствен ре́еше мечта́ крила́та.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Александр Бестужев
МУРАВЬЕВУ-АПОСТОЛУ

Ты взора не сводил с звезды своей вожатой
И средь пустынь нагих, презревши бури стон,
Любви и истины искал святой закон
И в мир гармонии парил мечтой крылатой.

               1829 г.




---------------
Руският поет, писател, публицист и литературен критик Александър Бестужев (Александр Александрович Бестужев-Марлинский) е роден на 23 октомври/3 ноември 1797 г. в Санкт Петербург. Творец от епохата на романтизма, той е декабрист, член на Северното общество (от 1823 г.), участник във въстанието от 1825 г., щабс-капитан. Печатал е под псевдонима Марлинский. Членува в Свободното общество на любителите на руската словесност (от 1820 г.). Съиздател е на алманах „Полярная звезда” (от 1823 г.). Автор е на романтични стихове и на повестите „Фрегат Надежда” и „Аммалат-бек”, след 1820 г. излизат повестите му „Роман и Ольга”, „Ревельский турнир” и др. Осъден е на 20 години каторга в Сибир, но след 1829 г. го включват във водещата битки армия в Кавказ и там написва най-известните си произведения в проза „Испытание” (1830 г.), „Лейтенант Белозор” (1831 г.), „Аммалат-Бек” (1832 г.), „Мулла-Нур” (1836 г.) и др. Убит е при сражение на 7/19 юни 1837 г. на форт Свети дух, сега в околностите на гр. Сочи. Тялото му не е намерено.