Спомен
като японски влак забързан.
А аз - японска вишна - в плен
на самота - след тебе зъзнех.
И нито Кришна, нито Шива
очаквах мен да ме спасят
от мъката ми мълчалива,
от погледа ти - леден рът.
Мечтите като земетръси
задълго се рояха в мен.
Със тях като вълна възкръсвах,
очаквах паметния ден,
когато с цвят ще те поръся.
За да усетиш най-подир
как обичта ми земетръсна
пропуква твоя хладен мир!
Свидетельство о публикации №113070305880
Под ним душа ещё живёт.
С доброй улыбкой, В.Л.
Валерий Латынин 19.07.2013 20:43 Заявить о нарушении
Дафинка Станева 22.07.2013 13:29 Заявить о нарушении