Всесподелено
Всеусмихващи думи
всетоплят.
През октомври това не е малко.
Сух следобед. Дъждът е спрял воплите,
за да стане мастило в писалка.
Пише-пише - прозрачни - идеите,
но защо никой друг не споделя,
че родени са в трън ненадеен,
а пък търсят си глог за постеля.
Който зърнал - видял. Всичко скрито е
виртуално във сто чекмеджета.
За усмивката - никой не пита
как така преминава в несрета.
Ако вятърът спре със въздишките,
ако лъч поне малко изгрее,
би навързал листата във книжка -
експонат листопаден в музея.
И бездруго мъглите са всичко,
дето някому нявга е нужно.
По тревата притичва лисичка,
блесва чуждост в очи теменужни.
Но това не възпира героя
мед да влива в пелинени думи.
И защото стихът е спокоен -
ще завие зад ъгъл безшумен.
Свидетельство о публикации №113070109872