Часовник

Мигът ще стане част от вечността,
часовник сепнат ще удари глухо,
ще изпищи на времето оста,
като зверче под ноктите на бухал
и пак в прозрачен лунен полусън
земята странни сенки ще замята –
до следващ миг, до следващия звън,
до следващия писък в тишината...
Часовникът ще дебне всеки час
и всеки минал миг ще отброява,
опиянен от странната си власт.
Часовникът не бие –
                той взривява...

...взривява неспокойния ни ден,
отеква в слепоочните ни вени,
и пулсът на кръвта ни е взривен,
сърцата ни, душите са взривени...
Стрелките се застигат в полунощ
на времето по строгите закони
и всеки миг добива странна мощ –
часовникът не бие –
                той ни гони...

...оставя белег с всеки минал час,
с камшика на минутите ни жили,
със месеците трополи след нас –
неумолим до смърт, жесток, всесилен...
Животът следва вечния си ход
и сякаш вечността над нас се срива.
Под древния старинен небосвод
часовникът не бие.
                Той убива!