Димитър Пантелеев - сонет за грижата, перевод

ВЪВ РАННА ПРОЛЕТ И ВЪВ КЪСНА ЗИМА
КАТО ДЕТЕ НА СВОЯ ГРЪБ ТЕ НОСЕХ
ВЪДНЪЖ НАЙ-ЧЕРНА, ДРУГ ПЪТ ЗЛОТОКОСА
НО ВИНАГИ ОТ МЕНЕ НЕДЕЛИМА.

СЪС ТЕБЕ ЗАВЛАДЯВАХМЕ БЕЗКРАЯ,
РАЗБИВАХМЕ ЛЕДА СЪС ЯКО РАМО,
КЪДЕ НЕ СЕ ПРОМЪКНАХМЕ НИЙ. САМО
НЕ СМЕ СЕ СМЪКНАЛИ СЪС ТЕБЕ В РАЯ.

НО НЕ ПРОПАДНА? ДЕ СИ СЕ СТАИЛА?
ОТ ТЕБЕ ЧЕРПЯ КРЕПКАТА СИ СИЛА
И СВОЯ РИТЪМ РАДОСТЕН И ВЕСЕЛ

МАКАР ЧЕ НЯМАШ НИМБА НА ГЛАВАТА
ЗА МЕНЕ, МОЯ ГРИЖА, ТИ СИ СВЯТА.
ВЪЗПЯВАНА И ВСЕ ПАК НЕВЪЗПЯТА.

(ПЕРЕВОД С БОЛГАРСКОГО СТАФИДОВА В.М.)

ЗИМОЮ ПОЗДНЕЙ, РАННЕЮ ВЕСНОЮ
НОШУ ТЕБЯ КАК МАЛОГО РЕБЁНКА
ВЧЕРА БРЮНЕТКА, СЕГОДНЯ ТЫ БЛОНДИНКА
НО МЫ НАВЕКИ СВЯЗАНЫ С ТОБОЮ.

ВЛАДЕЕМ ВСЕМ ОТ КРАЯ И ДО КРАЯ
ТРОЩИЛИ ЛЁД И НЕ ЖАЛЕЛИ ТЕЛА
БЫВАЛИ ТАМ ГДЕ ТОЛЬКО ЗАХОТЕЛИ
НЕ ДОБРАЛИСЬ ПОКА  ЕЩЁ ДО РАЯ.

НО ТЫ ИСЧЕЗЛА, ГДЕ ТЫ, БОГ С ТОБОЮ?
О МОЙ ИСТОЧНИК СИЛ И ВДОХНОВЕНИЙ
УДОБНЫЙ РИТМ И РАДОСТЬ ОТКРОВЕНИЙ

НЕТ НИМБА НАД ТВОЕЮ ГОЛОВОЮ
ТЫ ДЛЯ МЕНЯ ОСТАНЕШЬСЯ СВЯТОЮ
И ВОСПОЮ И ПЕСНЕЙ УДОСТОЮ.