Осенняя печаль

АЛЕКСАНДР ГРЕГОРЬЕВ 7

Принесёт пора грусть осеннюю,
Напоит дождём землю допьяна.
Поселит в душе боль сомнения,
Унесёт покой ночка холодна.

Небо долго ли будешь хмуриться,
Где ж румяное солнце спрятало?
Нам волшебный свет его  чудится,
Как с небес лучом ярким падало.

Ветер дул лихой припеваючи,
Унося тепло к морю синему.
Поутру стихал как огонь свечи,
Повинуясь  в том  Богу сильному.

Убелит простор хмарь туманная,
За околицей не видать ни зги.
Сердце жмёт тоска несказанная,
Мысль бедовая осенит мозги.

Осветит заря  утро ранее,
И зальёт леса  чистым золотом.
 Стылой осени  шлёт дыхание,
Ляжет на сердце  вечным холодом.

Превод на Български: ЮЛИЯНА ДОНЕВА

ЕСЕННА ПЕЧАЛ

Донесе тъга времето есенно.
До пиянство напои земята, дъжда.
Засели се в душата болка и съмнение,
отнесе покоя хладната нощ.

Дълго ли небето ще бъде намръщено,
слънцето румено къде се е скрило?
Чудим се ние на вълшебния свят,
как ярки лъчи от небето са падали.

Вятърът духа дръзко, безгрижно,
топлото носи към морската шир.
Заранта стихва като огнена свещ,
на силата Божия се покорява.

Белее смръщен и тъмен простора
Не вижда се около, като във рог.
Неизказана мъка притиска сърцето,
дръзки мисли осеняват ума.

Заря осветява ранното утро,
с чисто злато залива гората.
истива вечерното дихание
На сърцето лежи вечен хлад.