Владимир Гиппиус Писать стихи опять писать стихи Д

„ПИСАТЬ СТИХИ – ОПЯТЬ ПИСАТЬ СТИХИ...”
Владимир/Вольдемар Васильевич Гиппиус (1876-1941 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ДА ПИША СТИХ – И ПАК ДА ПИША, ПАК

Да пиша стих – и пак да пиша, пак –
с вълнение неистово да пиша!
И редове пророчески с размах
сърцата със стремежи да обдишват –

към тези тъмни брегове и порив нов,
родени от вода, горящи като клада!
Обречен съм със стихове да страдам,
да сбирам думи – този звънък зов

да дам в сонет, да отпечатам в книга,
след книга – книга, след вълна – вълна...
С прегръдка в оня бряг поне една
сред вечността в единствен миг да стигна,

когато Бог в земята ни се влюбва –
обича я – и нищо не погубва!


Ударения
ДА ПИША СТИХ – И ПАК ДА ПИША, ПАК

Да пи́ша сти́х – и па́к да пи́ша, па́к –
с вълне́ние неи́стово да пи́ша!
И редове́ проро́чески с разма́х
сърца́та със стреме́жи да обди́шват –

към те́зи тъ́мни брегове́ и по́рив но́в,
роде́ни от вода́, горя́шти като кла́да!
Обре́чен съм със сти́хове да стра́дам,
да сби́рам ду́ми – то́зи звъ́нък зо́в

да да́м в соне́т, да отпеча́там в кни́га,
след кни́га – кни́га, след вълна́ – вълна́...
С прегръ́дка в о́ня бря́г поне́ една́
сред вечността́ в еди́нствен ми́г да сти́гна,

кога́то Бо́г в земя́та ни се влю́бва –
оби́ча я – и ни́што не погу́бва!

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Владимир Гиппиус
ПИСАТЬ СТИХИ – ОПЯТЬ ПИСАТЬ СТИХИ...

Писать стихи – опять писать стихи, –
Опять с таким неистовым волненьем!..
Да будут строки вещие легки,
Да будут жечь сердца своим стремленьем –

К тем темным берегам, которых не достичь
Рожденному водой, горящему – как пламя!
Мне суждено лишь звучными стихами
Скликать слова – и этот гулкий клич

Назвать сонетом, напечатать в книге
За книгой книгу, за волной волну...
Вот к берегам хоть издали прильну, –
Солью всю вечность в том едином миге,

Когда сам Бог – влюбленный – землю любит,
Ее одну – и никого не губит!




---------------
Руският поет и литературовед Владимир Гиппиус (Владимир/Вольдемар Васильевич Гиппиус) е роден на 15/27 юли 1876 г. в Санкт Петербург. Завършил е историко-филологическия факултет при Петербургския университет. Публикува обзорни статии с литературоведски и историко-литературен характер, в които ратува за приемственост в културното развитие на Русия. Преподава словесност в няколко училища и гимназии, сред учениците му са били О.  Мандельштам и В.  Набоков. Представител е на литературното направление символизъм. Автор е на стихосбирките „Песни” (1897 г.), „Возвращение” (1912 г., под псевдонима Вл. Бестужев), „Ночь в звёздах” (1915 г., под псевдонима Вл. Нелединский), „Томление духа” (1916 г.), на поемата „Влюблённость” (1916 г.) и др. Умира от глад на 5 ноември 1941 г. при обсадата на Ленинград.