ОСТАВИ ОБЛАК ПРИОБЛАЧЕН БАЛКАН
И СЕ ИЗГУБИ, СКРИ СЕ В НЕБЕСАТА
ТО РЯ СЕ ДЪЛГО ТАМ. А В КЪСНА НОЩ НА СТАН
ПРИПАДНА, ДЕТО СВАРИ В ТЕМНИНАТА.
И СТИХНА В КРОТЪК СЪН. НО ЩОМ ГО ОЗАРИ
НА УТРО ПЪРВАТА УСМИВКА БЛЕДНА,
БЕЗБРОЙНИ БИСЕРНИ ОЧИЦИ ТО ОТКРИ
И СЕПНАТА НАОКОЛО ПОГЛЕДНА.
ТО ГЛЕДА: СТРЕЛЯТ СЕ БЕЗКРАЙНИ РАВНИНИ
ОКОЛОВРЪСТ ПУСТИНЯ ГО ОБГРЪЩА.
ТО ГЛЕДА – И В ТЪГА ЗА РОДНИ ПЛАНИНИ
НА БИСЕР-СЪЛЗИ ЦЯЛО СЕ ПРЕВРЪЩА.
(ПЕРЕВОД С БОЛГАРСКОГО СТАФИДОВА В.М.)
ОСТАВИТ ОБЛАК ПАСМУРНЫЙ БАЛКАН
И УНЕСЁТСЯ В НЕБО ОРОБЕЛО
ЗАТИХНЕТ НОЧЬ И ВЕТЕР-ГОРЛОПАН
И ОН УСНЁТ СВАЛИВШИЙСЯ ОТ ДЕЛА.
НО СОН ПРОЙДЁТ И УТРО ОЗАРИТ
ОСВЕТИТ КОСМОС ПЕРВАЯ УЛЫБКА
БЕССЧЁТНЫХ ЗВЁЗД ГЛАЗА СУМЕВ ОТКРЫТЬ
ИСПУГАННО, КАК БУДТО ПО ОШИБКЕ.
УВИДЕВ НАШИ ТЫСЯЧИ РАВНИН
ИХ ОКРУЖАЕТ ГИБЛАЯ ПУСТЫНЯ
ЗАПЛАЧЕТ ОН ВОЗДУШЕН И РАНИМ
И СЛЁЗЫ ЕГО БИСЕРОМ ЗАСТЫНУТ.
Кирил Христов - облаче в пустиня, перевод
© Copyright: Доктор Эф, 2013
Свидетельство о публикации №113062701921
Свидетельство о публикации №113062701921
Рецензии