Сергей Есенин - Гой, ты Русь, моя родная

Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой


***
Хей, Русия, моя родна,
хижи – свят иконостас...
Няма край, а моя поглед
го изпиват небеса.

Като скитащ богомолец
гледам твоите поля.
А край селото тополи,
звънкат с вехнещи стебла.

В църквите Исус разнася
дъх на ябълки и мед...
Зад огради танци, радост,
по лъките – весел ек.

Ще затичам по пътечка
през зелените лехи,
смях девичи ще ме среща,
сякаш звън на обички.

Викне ли небесно войнство:
„Не в Русия, тук е рай!”
„Рай не искам – казвам просто –
а родината ми дай!”

1914            

***
ХЕй, РусИя, мОя рОдна,
хИжи – свЯт иконостАс...
НЯма крАй, а мОя пОглед
го изпИват небесА.

Като скИтащ богомОлец
глЕдам твОите полЯ.
А край сЕлото топОли,
звЪнкат с вЕхнещи стеблА.

В цЪрквите ИсУс разнАся
дЪх на Ябълки и мЕд...
Зад огрАди тАнци, рАдост,
по лъкИте – вЕсел Ек.

Ще затИчам по пътЕчка
през зелЕните лехИ,
смях девИчи ще ме срЕща,
сякаш звЪн на обичкИ.

ВИкне ли небЕсно вОйнство:
„НЕ в РусИя, тУк е рАй!”
„РАй не Искам – кАзвам прОсто –
а родИната ми дАй!”


***

Гой ты, Русь, моя родная,
Хаты - в ризах образа...
Не видать конца и края -
Только синь сосет глаза.

Как захожий богомолец,
Я смотрю твои поля.
А у низеньких околиц
Звонно чахнут тополя.

Пахнет яблоком и медом
По церквам твой кроткий Спас.
И гудит за корогодом
На лугах веселый пляс.

Побегу по мятой стежке
На приволь зеленых лех,
Мне навстречу, как сережки,
Прозвенит девичий смех.

Если крикнет рать святая:
"Кинь ты Русь, живи в раю!"
Я скажу: "Не надо рая,
Дайте родину мою".
 
1914