Небесен диптих
в нас от памтивек е вложен
и върви от памтивека
триединен, свят човекът.
Знам, живее в грях и грешки
тази грешна плът човешка,
но пък тя гори на клада,
носи кръста, мре и страда...
Дух безсмъртен, смъртна плът,
крачим трима с вас на път.
“Това, което ми е дадено, не ми принадлежи.
Принадлежа му аз със страшна сила.”
Хр. ФОТЕВ
Не дава Господ, без да вземе,
ни в минало, ни в днешно време.
Знам, мога да плета дантела,
в която словото се пени;
не знам отгде ли се е взела
поетовата дарба в мене.
Не ти ли, Боже, ме ориса
да сплитам бисерната пяна?
Ако си дал прашинка бисер,
какво ли си ми взел в замяна?
Свидетельство о публикации №113062401890