Изплуване

ИЗПЛУВАНЕ

Потъвах бавно в залива на чувствата
и давех се, с удавените спомени.
В утайката кръстосваха мечтите ми,
на младото невинно устремление.
И лумваха кораловите изгреви,
събрали акварела на надеждата,
на слънчевата спирка на усмивката
на моите несбъднати желания.

Захласната, сама поех по дъното,
готова да остана там завинаги,
в една реалност, чужда на реалните
несговорливи, рухнали несбъдности,
претъпкани с помръкналите бдения
по главния, измършавял  насъщния,
изсмукал лъчезара на очите ми,
милувката усмихнала ръцете ми.

И майчинството, на жената влюбена
в детето заиграло, нероденото
в утробата притихнала от вихрени
безумия проникнали до извора
изтръгнали от корена до корена
на паметта от миналите отливи
живителните разливи  разсипани
с уверената младост на връхлитане.

От залива към залеза на чувствата,
изплувах от обратното завръщане
и стисках от мечтите раковините
с отблясъка несбъднат на копнежите.
И с тях загнездих радостта в очите си
и огъня в пулсиращите мигове,
милувката любимата в ръцете ми
и слънчевите огърлици в дните ми.
                10.06.2013г.